Чуден, слънчев, топъл неделен ден. Какво по-хубаво от това да разполагаш с такъв ден и с велосипед?

Истината е, че има само едно по-хубаво нещо:
Да разполагаш с такъв прекрасен ден, велосипед и ... ИНСТРУМЕНТИ.

Знаех си, че някога ще ми се случи. И точно заради това си купих инструментите - да не ме свари ситуацията неподготвена.
Но, както се досещате, ме свари и се наложи да походя няколко километра пеша, да похарча малко пари за ненужни инструменти и да вляза в ролята на истинска блондикна, каквато между другото съм, след като сварих най-накрая да отида на фризьор миналата седмица.

Estrella ни е свидетел с какъв ентусиазъм отидохме в неделя до работата за да си приберем велосипедите. Каски, ръкавици, подходящо облекло - всичко!

Дори и болките в левия ми крак, набит от народните танци, не можа да ме спре да се повозя.

Е, колелото ме спря.

По-лошо - наложи се не само аз, но и младежа барабар с мен, да походим два километра пеша.

ПРОБЛЕМЪТ:
Разхлабено кормило.

РЕШЕНИЕТО:
Съвсем обикновен гаечен ключ, френски ключ + шестогран No.8.

Да се върнем на разхлабеното кормило.
Всеки велосипедист би се стреснал от този проблем, защото е един от най-опасните. Идва внезапно и има ужасно тежки последици при един съвсем лек скок, какъвто в градски условия се прави на всеки 40 секунди.

За пояснение на тези, които не могат да си го предствят ще вмъкна, че това е онзи прекрасен момент в живота, в който скачаш от тротоара на платното и в този момент предната гума застава в дясно, а кормилото в ляво. Изключително готин номер за пребиване.

В опит да намерим решение обиколихме сума бензиностанции и един голям магазин, в който ми се изсмяха, като ги попитах за инструменти.  Купихме два напълно безполезни предмета и в отчаянието си започнах да се моля на шофьорите пред магазина за някакъв инструмент. Дори и клещи.

След четвъртия шофьор, който ми каза, че няма такива неща, се отказах и продължих да бутам, иначе прекрасното, зелено колело.

Продължихме бутайки по тротоара, от другата страна на велосипедната алея на "Цар Борис Трети"... И в един момент видяхме на нещо като паркинг няколко младежи, които седят около отворените си коли и си говорят.

Погледнах в краката им - кутии с инструменти!
Хайде сега някой да дойде и да ми каже, че е адски тъпо хоби мъжете да си ремонтират колите в неделя следобед! Напротив! Изключително полезно е! Направо МАННА НЕБЕСНА!

Веднага се насочих към тях, като маниак, те забелязаха интереса ми и се обърнаха да гледат забавлението...

- Добър ден, виждам, че имате инструменти, а аз имам един малък проблем с колелото...

- Какъв точно проблем? - питат те

- Ами ето такъв!
И с много ловко движение, хванах с едната ръка гумата, а с другата волана и със съвсем малко усилие направих показно на проблема.

- Имате ли някакъв съвсем обикновен ключ или шестограм, за да го стегна?

Докато задавах въпроса, вече двама от младежите се бяха навели и търсеха нужните инструменти

- Или френски ключ?... - обади се младежа, на свой ред, за да ги насочи по-добре.

В този момент заветния шестогран се появи в ръката на един от младежите. Леко ръждясал, стар... Но в очите ми беше толкова ценен, колкото жълъда за катерицата от Айс Ейдж.
Изскочиха клещи и се започна едно затягане с такава ловкост, че дори и аз останах леко втрещена.

Кормилото ми се затегна, но все още криеше опасности...

Изскочи и френския ключ.

Цак-цак и готово!

Всичко стана толкова бързо, че не разбрах как им благодарих с пламнал от щастие поглед.

Качих се, подскочих два пъти за да се уверя, че всичко ще е ок и няма да си счупя главата и потеглихме с младежа.

Сега ми е малко гузно и за това пиша поста. За да им благодаря отново и да обещая, че ще си напълня раницата с железа, за да може следващия път, когато те или някой друг има нужда - да бръкна в нея и редом до гримчетата и пиличката за нокти да извадя от джобчето й един френски ключ. Или шестогран!

Ще го направя! Още утре!

За пореден път се убеждавам че никога не ти е скучно :)

Да ти кажа честно в онзи момент направо ми се ревеше! И бях толкова ядосана, че псувах като каруцар и си ритах гумата от яд.

Тези момчета наистина бяха много мили и си заслужава да ги спомене човек с добро!

ГаЕчен. И най-вече - шестограН... Не питай защо (въпреки че има и обяснение и то е френско като ключа). Вярвай ми. Малкото ми име почва със С, но не е Симеон...

Браво! Добре дошла в нашите редици! /на майсторите/
Мога да ти пратя визия, ако искаш - какво можеш да си набавиш. Тъй че да не ти тежи. Има разни хитри малки комплекти, които не заемат място. Колкото средноголям дамски несесер са.
Но си открила едно основно правило / по трудния начин/. То гласи; Първото излизане за сезона - нащрек за отпуснати сглобки! Иначе - канавката е твоя. Ако я има де. Може и дерето.
Сърдечни поздрави - Майстора

Знаеш ли с какво е течен кристал? Да - онова нещо дет' се слага в телевизора, ама има и друго приложение.
Жена съм и по-ми приляга да разбирам от лаковете за нокти, отколкото от инструменти. Радвай се, че поне зная какво им е приложението и как да си оправя самичка бушона (докато си пека сладкишите) ако евентуално гръмне и ако на 6 км. в околовръст няма място от където да си закупя нов.

Майсторе, аз си ги имам инструментите, ама ми бяха вкъщи... :) Само френски ключ ще си набавя още днес. Иначе - следващия път ще внимавам. :)))

Сега не ми казвай, че са ти се разтекли кристалите в монитора и затова си сменила буквичките... :-) Само опитвах да ти помогна да наречеш нещата с правилните им имена. Дето се вика - съветът беше в такъв часови пояс, че да нанесеш корекциите, да благодариш с намигване и после да ме изтриеш... Впрочем какво общо имаше течният кристал наистина?! :-)

Ами, някои неграмотни женки, като мен, си ги мажат по косата. :)

Така получената прическа сигурно се нарича LC прическа...

Главата пък може директно да бъде наречена LCD (liquid crystal display - т.е. място за излагане на течни кристали)...

Следващия път като влизаш в магазин с малко повече козметика - загледай се по рафтовете...

В края на работния ден така съм се смяла, че чак шефът дойде от другия офис да ме пита какво ми е!
Но се ентусиазирах (бахти сложната дума, ако изобщо е правилна!) и на заплата отивам да си купя колело (и инструменти)!
Хайде, весело и умната, щото русата всички можем.

П.П. За thomas: течните кристали - много добро средство за подхранване и изправяне на коса!

И едит: КУПИХ СИ! Колело де...

Здравей,

Сдружение "Велоеволюция" иска да разбере твоето мнение за велоалеите в София. Ако караш колело и минаваш по маршрут, който е подходящ за велоалея, включи се в нашето обсъждане на адрес http://groups.google.com/group/veloalei. За повече информация относно обсъждането и с какво то би било полезно за велоалеите на София виж http://groups.google.com/group/veloalei/browse_thread/thread/f26b4b6437da7bb1

Ще сме ти благодарни ако разпратиш това съобщение на своите другари по колело.

........_o ........_o
......_\ \>, ......_\ \>,
....(_)/(_) ....(_)/(_)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
VeloEvoliutsia / BikeEvolution

Караме, където можем - сиреч, навсякъде.
Аз викам, да си постнем една карта на София, на която да чертаем евентуални маршрути. Тъй, мисля, ще се разберем съвсем ясно.

Руснаците наричат "път" онова място, през което смятат да преминат. Същото е и с велосипедистите.

За алеи съм говорила достатъчно - Майстора и куп верни другари са ми свидетели. Близо една година говорих за това. :) Който чул - чул. :)

До Цариград, имам предвид :-) Че и без инструменти. Е, ако не броим фотоапарата. Ама прав съм бил да не държа да го посетя май...

Да си нарочим пътиша и да караме упорито по маршрута, като мравя колона! Докато се превърнат във велоалеи. А след нас - току виж, се понесли и асвалтаджиите, а че и плочкаджиите.
Те ти и готов път! Както се прави и по света. Даже, за да ги улесним, може и сегиз-тогиз да забиваме и по някое колче със байраче /хмъ - туй май не е лоша идея!/ - за тяхно улеснение. Да не губят нишката.