Мислите ми не са аз, а само средство, да разбирам себе си в отражението на всичко останало. Цялото ми същество се простира далече отвъд чувствата, макар ние хората да обичаме да се отъждествяваме с тях, дори и несъзнателно. Илюзиите (чувствените образи) са нашата човешка аналогия на реалността отвъд физическата такава, когато светът ни докосва от вътре. Усещането е връзката ни със света, а чувствата са реакция, която можем да анализираме и превърнем в опит. Обърнато означава, че чувствата могат да създават битието ни и в този смисъл обичта е реалност, която променя действителността...

За мен това означава, че единственият начин да творя себе си, е като обичам! И творейки себеси, аз съ-творявам света, защото той е част от мен и аз от него.

Мислите или чувствата...? Чувствата или мислите? Това е въпросът... Нещо като бъдеш или да не бъдеш. Интересно ми е сътворявате ли себе си и света или обичта се оказа твърде нетраен инструмент...?