Седмица трета, от началото на позитивната ми кампания.
Всичко започна много весело.
Опитах се да разбера колко хора в блога, които си правят труда да прочетат неграмотните ми постинги ще се навият на идеята да мислим по-позитивно, по-оптимистично и по-ЧОВЕЧНО.Оказаха се малцина.
Някои от тях – споделят мислите си също като мен тук.
Други – държат да останат анонимни
Трети – са анонимни
Четвърти – искат да направят „моята позитивна кампания” в „нашата”
А аз искам просто да сме по-добри едни с други и да зная, че моята „революция на усмивката”, както я нарекох преди време, не е изгубена кауза.НАИВНА?
НЕ!
Добре си давам сметка за случващото се в живота ми, в моята вселена и във всичко останало и зная, че пак ще опра до 42.
Но ЪпсурТ-ът си е мой.
Всеки си носи кръста. А моя е малко изкривен и способен да разсмее всеки. Но след като все още мога да говоря с децата така, че те да ме разбират – значи все още не съм загубила тяхната мъдрост.
Когато в петък попитах едно пет годишно дете, какво усеща, когато колата в която се вози попадне в дупка, то ми отговори: „Друска се”.
А ние отговаряме: „Чупим си колата”.
Децата не лъжат.
Въпроса е как да ги опазим и как да станем като тях?
Как да не преувеличаваме?
Как да останем чисти като децата?
Как да върнем сладостта от марципановия бонбон, който ни предлага живота?
И още един много важен въпрос:
Как да излезем от анонимност?
Като начало, можем да се представим един на друг.
Приятно ми е – казвам се Динка.
03.05.2006 12:40
и все пак от сърце ти пожелавам успех
03.05.2006 15:47
Кажи де!!!!!!!!!!
А не можем да сме добри едни с други, ако не се познаваме нали?
И какво ако си напишеш името? Едно магаре ли се казва Марко?
03.05.2006 18:47
Ostanalite otgovori - shte namerish v prednia mi posting. I ako prodaljavash da nahalstvash - naistina shte spra anonimnite komentari!
03.05.2006 20:09
A inache - pobeda ne iskam. No ot uvajenie, mojesh da se registrirash ili nai-malkoto da si kajesh imeto.
Tolkova li e trudno?
А ние отговаряме: Чупим си колата.
Децата не лъжат.
03.05.2006 22:31
Но, добре повече няма да ги виждаш, по простата причина, че повече няма да пиша :))
Мисля, че няма смисъл да си казвам името - и с името и без името, хората:)) няма да започнат по-често да се сещат за мен, а и важни са думите, колкото и бедни са те, за да изразят чувствата:)))))
Иначе аз съм наложително анонимна. Така трябва понякога. В крайна сметка важното е да бъдеш себе си, а дали ще си сложиш етикет?..
Не ми допада присъствието на някого тук - само защото знае, че ще отговоря. И без изобщо да се поинтересува за смисъла на написаното в самия постинг.
За "наложително анонимните":
Не може да си ти самия и да се криеш зад никак-не-анонимната "анонимност".
Всички много добре знаете, че при добро желание - човек може да научи дори и номера на телефона ви. И това не отнема повече от 10 минути на човек, който си разбира от работата.
В интернет оставяме толкова много следи, че направо не можете да си го представите.
За това - по-добре си кажете името, защото много лесно можем да го научим по друг начин. :)
А времето е едно и също :)
Свободата е най-важното нещо, може би ще го научиш чак на преклонна възраст. Но, така е.
Дай ни въздух :)
А за следите... няма да говорим. Имаш ли e-mail - значи имаш следи. Толкова дебели и отчетливи, че свят ще ти се завие. Всяка регистрация, на най-безобидното място, всяка on-line поръчка... Всичко... Дори и този твой горен коментар... Всичко се съхранява. Не за да се ровя аз или някой друг за телефонния ти номер - потрябвало ми е на мен...
Причината - цялата тази информация да се пази е за да можеш ти утре да си влезеш отново в блога, в e-mail-a, в ICQ-to, в Skype-a, в чат-а, в любимия ти сайт...
И при знанието, че си дал безплатно не-анонимността си в десетки или стотици страници трябва да ти говори, че всъщност - изобщо не си анонимен. Трябва да живееш с тази мисъл и да не те е страх под думите ти - да стои твоето име. :)
Това е смисъла на моето запознанство. НО май трябва да обяснявам по-подробно, защото оставам неразбрана...
И защо да им е лесно на анонимните, все тая, просто някои така се правят на маймуни.
Не можем да сме анонимни.
На улицата сме по-анонимни отколкото в мрежата...
Тогава... защо да не си кажем името?
"Как да излезем от анонимност?
Като начало, можем да се представим един на друг. Приятно ми е казвам се Динка."
А отговора... И него го има там - 42.
10.05.2006 00:07
Истината е, че за да стана от Анонимен Асен ми трябваше много време, мисли, рев, сълзи, въпроси и една казарма.
Кажи ми нещо, защо искаш да станеш като децата? Вярно, те са директни, безкористни, и чисти, но също така лъжат и преувеличават, точно защото са безкористни и чисти.
Истината е, че всички харесват истината, просто на някои им отнема много години докато го осъзнаят, а някои така и не доживяват да я харесат.
Истината е, че от истината може да боли, но няма по-истинско нещо от истината, така поне можем да продължим нататък, защото живота е твърде дълъг ако не правим това което искаме, и твърде кратък за да се мотаем с неща, които не са истински
Децата лъжат по детски. И когато го направят, го правят с мисълта, че са извършили нещо нередно. А ние лъжем на поразия и забравяме онова детско усещане, че си излъгал... Колкото по-големи ставаме толкова по-малко ни гризе съвестта, че сме излъгали, защото знаем, че и другите го правят!
Благодаря ти, че беше откровен.
Желая ти слънчев и усмихнат ден - без лъжи!
10.05.2006 18:53
бтв това за лъжата и децата...казват че едно дете е пораснало когато каже първата си лъжа ..напълно подкрепям тази теория..
/офф/ леле колко правописни грешки хаха /офф/
Stori mi se dobar chovek. Drug na tvoe miasto bi si premalchal. I bi nabludaval s interes kak na saseda ti mu kradat "muzikite". Za tova ti blagodaria che si takav, che si optimist i znaesh na kakvo si sposoben. Samo hora s takiva kachestva mogat da sa pozitivni i dobri s ostanalite! :)